Когато болката е...

Върхът на острието проблясна за пореден път пред очите и...тя го докосна нежно...доближи го до себе си....усещането...неповторимо е. Кръвта се стичаше върху бялата и кожа....живота си проправяше път...
тя усещаше, че е жива...болката и донасяше това доказателство....
но днес вече не е същото. Вече няма нужда от острието, за да чувства живота, сега тя има своите приятели, чрез тях усеща, вижда, движи се....болката донасяна от тях не може да се сравни с нито едно острие на света....тази болка е друга....тя е дълбока, истинска, изобилна, непрекъсваща....
Благодаря ви приятели, чрез вас усещам живота....

Болката е красиво нещо....хм...май говоря глупости...как може болката да бъде красива? Тя е пронизваща и убиваща понякога. Тя е сломяваща духа и чрез нея могат да излязат наяве най - лошите ти страни и маниери....
но защо гледаме само тази страна на болката...ами другата? Тази, която те кара да бъдеш силен.Усещаш болката, и се изправяш, поглеждаш напред, тръгваш....падаш ли отново? Да! Може би! Но не оставаш там...болката те учи да бъдеш силен и да не се оставяш в дъното...както Дамян Дамянов беше казал "когато си на дъното на пъкъла, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез"! Това го помня! Често ми изниква в съзнанието, когато ме боли.... в Библията се казва:
"Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе.
В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
Минаващи през долината на плача,
Те я преобръщат на място на извори;
И есенният дъжд я покрива с благословения." Псалм 84:5,6

Все пак трябва да имаме Някого, на който да уповаваме и на Който да се доверяваме. Тогава, когато минаваш през тези трудни периоди, през тези мрачни долини ТИ си този, който трябва да ги обърнеш на красиво и слънчево място, изпълнено с радост и мир! Ти! Но не сам! Чрез Него!

Oх, май си изпуснах мисълта от началото на постинга...започнах с едно стихче, което написах по времето, когато чатихме с приятел и темата беше именно болката....тя наистина може да е много градивно нещо...а коя е най-истинската болка, ако не тази от най - близките ти...тогава реално може да потренираш сетивата и възможността си за взимане на правилни решения - ще се затвориш ли към тези хора, или ще стъпиш над обстоятелствата и ще излезеш малко поразкъсан тук-там...с малко ранички...охлузвания....но все пак жив и твърд...готов! Важно е да сме готови! Живота не е игра! Той е истински...подарък е. Грижи се за него. Грижи се за сърцето си...обичай го! Усещай живота чрез всяка частичка на твоята същност - било то в болка или радост, но не спирай да живееш!
Във всичко можеш да оцелееш - това зависи от теб!