Поздравче от новичкото блогърче :)

Първият ми пост в първият ми блог....интересна работа :)
Обичам фотографията....да улавям моментите, да ги представям по моя си начин...да ги превръщам в нещо специално и вълнуващо....сега гледам една черно-бяла снимка, която изобразява криещ се в шубрака заек и пред него ловците, търсещи го...лутащи се и оглеждайки жадно гората, за да хванат своята жертва. Мисля си, как ли понякога се опитваме да се скрием от живота...но за разлика от тези ловци, той не се стреми да ни намери, не отделя време специално да открие "тайното ни скривалище"....защото просто няма такова. Мислим си, че можем да избягаме и да се скрием от живота, от обстоятелствата, от проблемите, че защо не и от радостите понякога...ей така на пук на всичко да бъдем сами...не защото се нуждаем от това, а просто за да предизвикаме търсенето. Сладко е да те намерят....сладко е да видиш протегнатата ръка, която да те измъкне от собственото ти скривалище....всъщност преди малко нали казах, че няма такова....хм...явно има! Умът! Въображението! Желанието! те са твоето скривалище от живота....
Понякога обичам да се крия, това ме кара да гледам отстрани....все едно ходиш с музика в ушите...надул си я до дупка и не чуваш заобикалящият те свят, само го виждаш! Гледаш движенията на хората, мимиките им, изображенията, но не ги чуваш....това, което говори в теб си единствено Ти...и дано тези думи бъдат добри...нужно е да чуваме ведри неща, красиви, изпълнени с надежда и бъдеще. Все пак живеем!
Напоследък гледам да оставям криенето на страна и да се наслаждавам на мига, да мисля за утре и да се усмихвам на вчера....защото не е нужно да си в шубрака, за да бъдеш истински и щастлив...това, което е нужно е да вярваш и да се бориш за своето красиво утре! :)